Връзки и Отношения
Как да ни чуват децата – 9 начина да изградим повече разбирателство и сътрудничество

Как да ни чуват децата – 9 начина да изградим повече разбирателство и сътрудничество

Има дни, в които сякаш говорим на съвсем различни езици с децата си. Молим ги да приберат играчките, напомняме им, че е време за лягане, повтаряме за пореден път да си измият зъбите, а в отговор получаваме мълчание, мръщене, недоволство или добре познатото на всеки един родител „След малко!“. Понякога губим търпение и случи се да повишим тон, в къщи веднага настъпва напрежение, всички са разстроени, а задължението все още неизпълнено.

Звучи ви познато, нали? Убедени сме в това.

Истината е, че децата далеч невинаги отказват да ни слушат, защото искат да ни ядосат или да изпробват границите ни. Понякога и те са уморени, погълнати от играта си, объркани от твърде много инструкции наведнъж или просто все още се учат да владеят емоциите си. Това обаче не означава, че трябва да се отказваме от правилата и границите, които трябва да поставим. Напротив! Децата имат огромна нужда от ясни очаквания и последователност, иначе се чувстват несигурни. Но като променим подхода към тях и начина по който поставяме правилата, тяхната реакция се променя и съпротивата намалява.

Ролята на тази статия е да напомним на всички родители, че с няколко малки промени в ежедневното ни общуване можем да върнем спокойствието вкъщи. Ето девет работещи идеи, които могат да ни помогнат.

1. Опитайте се да разберете какво стои зад поведението

Преди да реагираме остро на поредното „не искам“, нека за момент се запитаме какво стои зад тази реакция на детето. Възможно е да е гладно, изтощено или претоварено от емоции в този момент. Да се опитаме да ги разберем, може да е разстроено заради нещо, което се е случило в детската градина или в училище. А може би просто му липсва нашата близост и търси начин да привлече вниманието ни.

Представете си следната ситуация, че се прибирате се вкъщи след дълъг ден, а детето отказва да се съблече и започва да се сърди за най-малкото нещо. Вместо обичайното „Защо се държиш така?“, опитайте с топъл тон и му кажете „Виждам, че днес ти е напрегнато. Искаш ли да ми разкажеш как мина денят ти?“. Разбирането не означава да позволяваме всичко. Означава да се опитаме да разберем причината, преди да потърсим решение. Когато знаем какво изпитва детето, много по-лесно можем да му помогнем да промени поведението си.

2. Първо установете контакт, след това дайте инструкция

Замислете се колко често даваме указания на децата от кухнята, докато готвим, проверяваме телефона си или вършим няколко неща едновременно- „Прибери си играчките!“, „Ела да вечеряш!“ „Остави таблета!“. Казваме ги, а резултатът почти винаги е нулев и ние започваме да се ядосваме, че говорим на стената. Преди да повторим отново, първо трябва да привлечем вниманието ми. А това би могло да стане като се приближим до детето,  установим връзка с поглед и чак тогава да му поговорим спокойно. Когато има преднина от няколко минути, детето не се чувства рязко прекъснато и много по-рядко се инати.

Виж и това  Разпознайте емоционалния манипулатор-егоист, преди да ви е съсипал живота

Същото важи и в обратната посока. Когато детето дойде при нас, за да сподели нещо вълнуващо, оставянето на телефона и истинското изслушване му показва, че му подарявате цялото внимание и те имат нужда да го усещат. Общуването е двупосочен процес.  Грешно е да очакваме детето да ни слуша, ако самите ние рядко намираме време да го изслушаме.

3. Давайте по една ясна задача

Когато даваме на детето няколко команди наведнъж, казвайки сгъни си дрехите, подреди си бюрото или прибери играчките, ние всъщност го объркваме още повече. За нас това е просто един списък със задачи, но за детето подобно изречение звучи като огромна, непосилна планина от информация, в която то лесно се изгубва.

Особено при по-малките деца е по-полезно да разделяме задачите. Може да му помогнем като му даваме по една ясна задача. „Нека първо приберем кубчетата в кутията“. Едва когато приключите с това, идва ред на следващата малка задача. Така детето по-лесно разбира какво се очаква от него и се чувства по-уверено и успешно, а вие избягвате ненужното напрежение. Често проблемът не е в нежеланието, а в това, че не знае откъде да започне.

4. Казвайте какво искате детето да направи, а не само какво не трябва

„Не тичай!“, „Не викай!“, „Не хвърляй играчките!“, „Не прави така!“ тези фрази излизат автоматично от устата ни и вероятно присъстват в ежедневието на всяко семейство. Те са необходими, особено когато има опасност, но често не дават на детето ясна представа какво точно очакваме от него и не показват правилния път. Опитайте да замените забраната в подкрепяща насока:

  • Вместо „Не тичай вкъщи!“ – „Моля те, върви спокойно, докато сме в стаята“.
  • Вместо „Не разхвърляй!“ – „Нека подредим моливите обратно в кутийката“.
  • Вместо „Престани да крещиш!“ – „Кажи ми какво те ядосва, но с по-тих и спокоен глас“.

Изглежда като дребна подробност, но на практика спестява много спорове.  Малка промяна в думите носи огромна разлика, а така го учим и как да се справя в различни ситуации. Вместо празна забрана му помагаме да разбере правила много по-лесно и бързо.

Виж и това  Как луксозната блиндирана врата може да повиши стойността на вашия дом?

5. Давайте избор, но запазвайте границите

Децата имат нужда да се чувстват самостоятелни и понякога това избива в чисто упорство в стремежа им да докажат, че могат да се справят сами. А когато не им се даде възможност често този стремеж се превръща в съпротива срещу нашите молби.
Вместо да влизате в спор кой е шефът и да губите нерви, опитайте да дадете на детето право на избор в рамките на граници, които вие определяте.

  • „Време е да се облечем. Коя блуза избираш синята или зелената?“.
  • „Първо ще си измием зъбите, а след това четем приказка. Искаш ли сам да сложиш пастата на четката или да ти помогна?“.

Хитростта тук е, че детето взима решение сам, но наложеното от вас правило си остава същото. Важно е обаче изборът да бъде истински, а не привиден. Не предлагайте варианти, с които не бихте се съгласили. Този подход спестява много нерви и спорове и дава на детето нужната доза свобода и самостоятелност.

6. Създайте ясни правила и предвидим дневен ритъм

Децата се чувстват много по-спокойни и съдействат по-лесно, когато знаят какво предстои и какво се очаква от тях . Една проста вечерна води до по-лесно протичане на подготовката за сън – прибиране на играчките, баня, миене на зъбите, приказка и лягане. Когато тези действия се превърнат в навик, няма пазарлъци, няма спорове какво следва. Вместо да измисляте нови всеки ден, заложете на няколко основни правила, ясни и съобразени с възрастта на детето.

Например:

  • Говорим си с уважение.
  • Прибираме играчките след игра.
  • Изслушваме се, когато някой говори.

Още по-добре е да обсъдите правилата заедно с детето, когато то е достатъчно голямо.Помнете, че последователността не е строгост на всяка цена, а сигурност – детето вижда, че правилата имат смисъл и се прилагат еднакво всеки ден и не се сменят според настроението ни.

7. Забелязвайте доброто поведение и го насърчавайте

Когато  детето сгафи или разлее нещо, реагираме на секундата. Това, че фокусираме върху грешките, ни прави слепи  за ежедневните  успехи на детето. А именно тези моменти са златни, ако искаме да възпитаме добри навици. За едно дете няма по-силен стимул от това да усети, че мама и татко виждат старанието му. Ако е свършило нещо без напомняне, не пропускайте да го отбележите. Но заменете общото браво с думи, които описват конкретната постъпка.

Така детето не просто се чувства гордо, а ясно разбира кое поведение носи радост на околните. За изграждане на нови навици например като вечерното подготвяне на раницата за училище,  може да помогне и малка таблица със стикери. Но не превръщайте наградите в пазарлък за всяко действие. Най-ценният стимул за всяко дете остават вашето искрено внимание, една прегръдка, споделеното време и признанието за усилията му.

Виж и това  Време е да кажете "НЕ" на обикновената алуминиева врата за банята!

8. Бъдете последователни, но поставяйте граници с разбиране

Да си добър родител не значи да угаждаш на всяко желание на детето. Всъщност ясните граници дават на децата усещане за сигурност. Те имат нужда да знаят, че съществуват граници и че определени поведения не са приемливи. И когато нарушат правило, най-важното е реакцията ни да бъде спокойна, ясна и съобразена със ситуацията.

Последствията трябва да бъдат разбираеми, разумни и пряко свързани с конкретната постъпка. Но твърдостта не изключва човечността, ако по-късно разберете подробност, която сте пропуснали, или усетите, че сте били твърде строги, не се страхувайте да отстъпите крачка назад. Може да коригирате подхода си. Това не ни прави по-слаби родители. Да признаете пред детето, че сте сгрешили, не подкопава авторитета ви. Всъщност така му давате безценен урок по честност и смирение.

9. Бъдете примерът, който искате детето ви да следва

Това е може би най-важното правило в родителството. Децата ни попиват като гъби. Те попиват начина, по който говорим, как се караме, как реагираме, когато нещо не върви по план, и после го копират едно към едно в своето поведение. Децата наблюдават поведението ни много по-внимателно и ако искаме да ни слушат, нека първо ние да ги чуем; да говорим спокойно, вместо да викаме; ако очакваме от него да казва „Извинявай“, нека не се страхуваме да го изричаме първи и да признаваме грешките си.

Никой родител не е съвършен, воден от умора или напрежение, всеки може да повиши тон. Важното е какво правим след това. Трябва да отидем при детето и да му кажем честно, че съжаляваме за постъпката си и че сме се развикали и че следващият път може да се постараем да бъдем по-спокойни в реакцията си. Така показвате му на практика как се поема отговорност и грижата за връзката ни след конфликт.

И нещо важно, което да запомним…

Да научим децата си да ни слушат не означава да ги научим на сляпо подчинение без право на глас. Означава да изградим отношения, основани на доверие, уважение, ясни граници и взаимно разбиране един към друг.