Човек няма угодия, докато не прогледне с душата
Човек няма угодия. И сякаш колкото по-щедро му отсипва съдбата, толкова по-широко разтваря той шепите си не за да прегърне полученото, а за да поиска още. Все бързаме, все домогваме, все нещо не ни стига, сякаш сме осъдени да живеем във вечен глад докато пред нас трапезата е препълнена. Трупаме пари, спестяваме стотинка по стотинка, лишаваме се. После вдигаме къща […]
