В какво се крие силата на думите? Защо лошите думите раняват по-тежко от острие?

Замисляли ли сте се някога колко голяма сила се крие в думите? Те нямат тегло, цвят или форма, въпреки това те притежават по-голяма сила от всеки физически предмет, за който се сещате. С тях можем да накараме някого да се усмихне, да му вдъхнем смелост и да го накараме да се почувства обичан и значим. Но можем и да го натъжим, да го обидим и да оставим в сърцето му болка, която дълго време няма да отшуми.

Думите са невидими, не можем да ги пипнем с пръсти, нито да ги приберем в джоба си. Но те имат силата да докосват най-нежното място у човека – неговите чувства.

Точно за тази необикновена сила на димите научават учениците в 3 клас в уроците по литература. Децата се срещат с една от най-мъдрите ни български народни приказки „Мечката и лошата дума“. В нея се разказва за приятелството между дърваря и мечката, за необмислената реплика за „лошия дъх“ на дърваря, който изрича тези думи без да се замисли как ще прозвучат думите му и без да осъзнае, че те ще наранят мечката. Разказва се за онзи незабравим момент, в който мечката кара човека да я удари с брадва по главата. Години по-късно белегът от брадвата е напълно заличен, но болката от обидата остава жива. Тази приказка не е само фолклорен разказ за животни, тя е първият съзнателен урок по емоционална интелигентност за децата на тази възраст.

Защо човек се обижда?

Човек се обижда, когато думите на другия го карат да се почувства унизен, неуважаван, отхвърлен или недостатъчно добър. Обидата не е знак за слабост или каприз, а е израз на естествена човешка реакция за нарушено доверие. Обиждаме се най-вече, когато лошата дума идва от човек, на когото дължим.

Понякога една дума може да засегне нещо много лично – нашия външен вид, качествата ни, способностите ни или начина, по който възприемаме себе си, поставяйки под съмнение нашата стойност.

Представете си дете, което с радост показва своя рисунка, а вместо похвала чува „Това е толкова грозно!“. Може би тези думи ще го накарат занапред  дълго да се колебае дали отново да рисува.

И в приказката мечката помага на дърваря с най-чисто сърце, а в замяна получава подигравка. Тя се е почувствала наранена не защото дърварят я е ударил, а защото думите му са засегнали нейното достойнство и чувствата ѝ.

В училищна възраст децата тепърва изграждат своята идентичност сред връстниците си. Когато чуят подигравка в класната стая или в междучасието, това може да го накара да се затвори в себе си, да загуби увереност и да започне да се съмнява в собствените си способности.

Какво се случва в сърцето на човека, когато чуе обидна дума?

Ако можехме да надникнем в човешкото сърце в момента на обида, щяхме да видим истинска буря от чувства. И в медицината и в психологията е доказано, че мозъкът преработва емоционалната болка през същите невронни пътища, през които преминава и физическата травма. В първия момент сърцето сякаш се свива и усещаме тежест в гърдите си. После идва и объркването с какво сме го заслужили.

А в малкото детско сърце обидната дума го кара да се страхува да изрази себе си. Подигравката остава запечатана в паметта му и може да изплува след дълги години под формата на неувереност и страх от отхвърляне. Може също така да породи и гняв, защото сърцето търси защити понякога  чрез сълзи и изолиране, а понякога и чрез агресия.

Приказката ясно описва това състояние: раната на мечката, получена от брадвата е зараснала, козината му е поникнала отново, но „лошата дума не се забравя и още боли вътре“.

Думите могат да оставят невидими белези в човешката душа. Дори човекът, който ни е обидил, да е забравил за думите си, ние продължаваме да ги помним. Раната на мечката е заздравяла, но тя не е успяла да забрави огорчението от думите на своя приятел. Винаги може да бъдем открити и честни, но с условие да бъдем внимателни и тактични  при изразяване на мислите си.

Как да научим децата (и себе си) да използват силата на думите за добро?

След като думите имат силата да нараняват, те носят и точно обратната, оздравителна сила. „Добра дума железни врати отваря“ са казали предците ни. Всеки от нас ежедневно има възможност да избира какви думи да изрича. Дори когато сме ядосани, разочаровани или не сме съгласни с някого, можем да се замислим за миг преди да говорим.

Да изградим у децата, а и у самите нас, навика преди да кажем нещо първо да се запитаме:

• Ще нараня ли някого с тези думи?
• Бих ли се почувствал добре, ако някой ми каже същото?
• Мога ли да изразя мисълта си по по-мил и внимателен начин?

Приказката „Мечката и лошата дума“ ни напомня, че силата на думите не се измерва с това колко силно ги изричаме, а с това колко дълбоко могат да проникнат в сърцето на другия. Думите са като семена, които посяваме в сърцата на хората около нас. От нас зависи дали ще посадим тръни, които ще дерат и болят с години, или цветя, носещи радост, красота и подкрепа. Нека не забравяме, че всеки човек има чувства и ранима душа. Нека се научим не само да говорим, но и да мислим за това как нашите думи ще прозвучат и въздействат на хората около нас. А когато сгрешим и нараним някого, истинската смелост не е в мълчанието, а в това да признаем грешката си и искрено да потърсим прошка.

Всяка изречена дума е подарък, който поднасяме на другия. Нека избираме такива, които носят усмивки, а не сълзи!