8 фрази, които наистина помагат на притесненото дете, вместо „Успокой се!“
Колко пъти, когато детето изпадне в паника или се свие от страх, първата ни автоматична реакция е да изстреляме „Спокойно де, успокой се, нищо ти няма!“или „Няма нищо, успокой се!“? И колко пъти това всъщност е подействало? Точно николко.
Колкото и добри да са намеренията ни, тези думи рядко носят истинско облекчение. За едно малко същество тревогата е съвсем реална и то няма нужда от подценяване на емоцията, а от пристан и сигурност.
Детските психолози подчертават, че когато детето е разстроено, детският мозък е под обсада. В режим на тревога логиката спира да работи, а командата успокой се то не може да възприема. Вместо критика или празни обещания, ключът е в корегулацията – да му заемем от нашето собствено спокойствие.
Ето осем прости, но изключително мощни израза, които градят мост на доверие и помагат на детската нервна система да си отдъхне:
1. „С мен си защитен“
Когато страхът връхлети, в очите на детето светът става страшен и несигурен. То няма нужда от дълги обяснения защо реално няма опасност. Детето има нужда от категоричното знание, че точно тук и точно сега възрастният до него държи контрола и няма да позволи да му се случи нищо лошо.
2. „Ок е да си притеснен, и на мен се случва“
С това просто изречение нормализирате преживяването му. Много често децата се плашат не само от това, което се случва навън, а от самия факт, че вътре в тях бушува страх. Мислят си, че са счупени, страхливи или лоши. Когато чуят, че дори възрастните понякога изпитват свиване в корема, срамът и вината веднага отпадат.
3. „Да нарисуваме това, което те притеснява“
Децата рядко разполагат с богат речник, за да опишат сложната буря от емоции в гърдите си. Белият лист и цветните моливи обаче правят чудеса. Щом страхът се превърне в драсканица или смешно човече върху хартията, той вече е извън тялото им и спира да бъде толкова всесилен.
4. „Да си поговорим с притеснението“
В детската психотерапия тази техника се нарича екстернализация – отделяне на тревожността от личността на детето. То не е тревожно по природа, просто в момента има неканен гостенин. Попитайте го „Какво ти казва то сега? А какво можем да му отговорим заедно?“. Така учим детето, че тревожните мисли не са абсолютна истина.
5. „Аз съм тук, за да те подкрепя“
Понякога децата се затварят в себе си, защото усещат, че очакваме от тях бързо да се вземат в ръце. Увереността, че сме до тях рамо до рамо без да съдим, без да бързаме и без да изискваме им показва, че ги приемаме такива каквито са и няма да избягаме от тях.
6. „Нека поседим заедно, докато премине“
Емоциите са като морски вълни надигат се, достигат връхната си точка и бавно се отдръпват. Тази фраза сваля огромно напрежение. Тя казва на детето, че тревогата има край и че не е нужно да прави нищо героично, за да я накара да изчезне веднага, а просто може да я изчакаме заедно.
7. „Нека се поразходим“
При стрес тялото се наводнява от адреналин и кортизол, които подготвят мускулите за бягство или битка. Да стоиш мирно на едно място в такъв момент е истинско мъчение. Леката разходка, подскачането или дори обиколката из стаята помага на натрупаното физическо напрежение да се разтовари чрез движение. Смяната на гледката пренарежда и мислите.
8. „Да поемем дълбоко въздух“
Дълбокото, бавно вдишване и продължително издишване стимулира парасимпатиковата нервна система, която изпраща ясен биологичен сигнал към мозъка, че опасността отмина и сърцето можа да забави ритъм.
Когато детето се тревожи, достатъчно е да бъдем неговата здрава котва. Родителството в такива моменти не изисква да имаме готови отговори за всичко. Изисква просто да останем до детето, когато му е най-трудно. С търпение, разбиране и правилните думи, освен че потушаваме момента на тревога, изграждаме и увереност за цял живот, че няма буря, през която да не може да се премине.
Източник: Академия за родители