Закъсней! Ще те изчакаме! – послание, което изпращаме към всеки шофьор на пътя.

Никое закъснение не е по-страшно от това някой никога да не се прибере.

Тежките верижни сблъсъци на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“, област Ямбол, на 10 ноември 2026 г. са поредното болезнено напомняне затова  колко малко понякога е необходимо, за да се срути целият ни свят в рамките на броени секунди. За да се превърне един обикновен ден в черен и траурен.

По официални данни на Министерството на вътрешните работи в двете посоки на магистралата, двете тежки верижни катастрофи в участъка погълнаха 86 превозни средства. Леки коли, тежкотоварни камиони и пълен с пътници автобус се оказаха заклещени и се превърнаха в ковчези от ламарина за някои.

11 души са загубили живота си. 51 са настанени в болници в Сливен, Ямбол и Бургас като тринадесет от пострадалите са тежко ранени и се борят за живота си. Зад тези числа стоят човешки съдби. Очакваният глас „прибрах се“ замлъкна за единадесет български семейства. Страната сведе знамената в знак на национален траур, но за онези, които днес 11. Ноември  2026г. осъмват без своите майки, бащи, деца и спътници, траурът ще бъде вечен и раната няма да зарасне никога.

Колко още човешки живота трябва да бъдат загубени по пътищата, за да разберем, че бързането не си струва?

За какво е това безумно състезание по пътя?

За какво толкова бързаме, бе хора? За да спестим десет или петнадесет минути, които в следващ миг могат да се окажат последните ни в живота ли?

Замислете се малко. Мъглата сама по себе си не убива. Убива скоростта, с която избираме да навлезем в нея. Да настъпваш газта при нулева видимост е чиста руска рулетка. А животът не е игра! В него нямаш право на втори опит. Скоростта не е доказателство за майсторство да покажеш колко добър шофьор си. Тя е егоизъм, сляпа самонадеяност, която отнема правото на другия да се прибере жив.
11 отнети човешки живота, Боже мили! А можеше да не е така…

Закъсней!

Ако видиш, че пред теб настилката е хлъзгава. Отпусни-газта, ако усетиш, че губиш контрол над колата. Намали!
Ако си изморен, спри на първата отбивка, на първата бензиностанция. Направи пауза и изпий едно кафе.
Вдигни телефона и кажи, че ще закъснееш, че пътят е тежък.

Знай, че никое закъснение не е по-страшно от това някой никога да не се прибере. По-добре закъснял, отколкото загинал. По-добре е да закъснееш, отколкото никога да не стигнеш. По-добре да пропуснеш среща, отколкото да останеш завинаги на пътя.

Помислете за хората, които чакат вас вкъщи. И помислете за всички непознати хора, които също имат някого, който ги очаква.

Светла памет на загиналите! Искрени съболезнования на семействата, чийто свят опустя тъй неочаквано за секунди. Сила и кураж на ранените в борбата им за живот!

Призоваваме всеки шофьор, който сяда зад волана:

• Не превишавайте скоростта и винаги я съобразявайте с реалната пътна обстановка.
• Спазвайте необходимата дистанция. Тя може да бъде решаваща граница межди живота и смъртта.
• Бъдете два пъти по-бдителни особено при мъгла, дъжд, заледяване и намалена видимост.
• Не използвайте телефона си, докато шофирате.
• Откажете се от рискови изпреварвания и внезапни маневри. Пътят не е състезателна писта!
• Не сядайте зад волана уморени, разсеяни или под въздействието на алкохол.
• Мислете за останалите участници в движението, за човека в автомобила срещу вас, за семейството в съседната кола, за пешеходеца край пътя. Все от тях има правото да се прибере жив.

Помислете и за собствения си живот, че втори такъв нямате! Най-големият смисъл на всяко пътуване не е да стигнеш пръв, а просто да стигнеш жив.